Дядо Коледа прости,
че и аз съм със мечти!
Аз съм дребничък човек –
на години почти век.
Със езиците съм зле,
но и ти не си добре.
Кирилица не четеш –
как тогаз ще разбереш!
Исках аз безброй дечица –
партийки се народиха.
Исках аз реката чиста –
ти пък ми предлагаш Кристо.
Не съм човек демоде –
ще го срещна от сърце.
Стига Янтра да покрий
и срама ни да изтрий.
Фабриките – наша слава –
катакомби и погром.
С наши пари, „наши хора“
управляват със аплом.
Виж децата неграмотни:
пият, пушат и рушат!
Книгите те не обичат –
дискотеки ги зоват.
Искам хората богати,
с дух балкански, не с пари.
И децата да обичат
своя род и своя град.
Не в чужбина те да тичат –
тук щастливи да растат.
Още много нещица
иска моята душа.
Ти едва ще разбереш –
кирилица не четеш.