Първото светско новобългарско училище основано от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов – 1835 г.
Първата ученическа библиотека – 1840 г.
Първият оркестър в България, оркестърът на цигуларите Цвятко и Пенчо Караколеви – 1845 г.
Първото приложение на звучната метода за произнасяне на буквите – 1868 г.
Първият учебен кабинет по физика – 1872 г.
Първата гълъбова поща на Христо Бръчков – 1877 г.
Първо в страната гражданско пощенско отделение – януари 1878 г. (заедно с тези от Свищов и Търново).
Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов – 1880 г. Той е родом от село Нова махала, сега кв. Нова махала.
Първата светнала електрическа крушка в България – 1882 г.
Първата модерна фабрика за производство на текстил, шаяци и гайтани в Новоосвободеното Княжество България, основана само с български капитали през 1882 г. от Иван Колчев Калпазанов в съдружие с Петко Цокев и безценната помощ на Васил Николов Карагьозов, който е и нейн дългогодишен директор.
Първата придворна княжеска фабрика у нас от 1884 г. e фабриката на Иван Калпазанов.
Първата задвижена с водна тубрина от 35 к.с. (1885) и с въглища (1901) – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика в Габрово със собствена кантора в центъра на града — фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика в Габрово със собствено знаме, ушито във Виена – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, открила парна електроцентрала през 1911 – фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, доставила специален павилион от Виена за Първото българско изложение (1892) – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, отпуснала пенсии на работниците си по своя инициатива от 1922 г. – фабриката на Иван Калпазанов при управлението на Васил Карагьозов.
Първата фабрика, открила работническа баня през 1939 г. – фабриката на Иван Калпазанов, ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Калпазанов – младши.
Една от първите фабрики, чиито собственици са правели застраховки на своите работници в началото на ХХ век, когато застрахвателният пазар започва да се развива активно – фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов, по-късно ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Калпазанов – младши.
Първото дружество на Червения кръст – основано на 01 ноември 1883 г.
Първата метеорологична станция – 01 януари 1887 г.
Първият метеоролог – Христофор Ангелов.
Първата кредитна кооперация – „Сиромашки труд“ 1889 г.
Първата трикотажна фабрика – основана от Христак Момерин през 1890 г.
Първият движещ се макет – 1892 г. движещ се модел на котелна парна машина на Иван Недков, собственик на фабриката за стомана „Иван Недков“.
Първите чугунени радиатори в България, конструирани от инж. Симеон Недков и произвеждани във фабрика „Иван Недков“.
Първият памукотекстилен стан в България, конструиран от инж. Цветан Недков и произвеждан във фабрика „Иван Недков“.
Първата потребителска кооперация – „Спестовно-потребително табашко работническо дружество“ 1895 г.
Първата производителна кооперация – Работническо-шивашко дружество „Напредък“ 1895 г.
Първата машинна кожарска кооперация – фабрика „Щастие“.
Първите рудшили /обли плетачни машини/ – донесени от Йордана Кавалова.
Първото изпълнение на сегашният химн „Мила Родино“ в Априловската гимназия.
Първата психологична лаборатория в България – доц. д-р Никола Христов Алексиев.
Първата калъпчийска фабрика – фабрика „Паничарка“ 1910 г.
Първата фабрика за производство на барут, експлозиви и патрони – барутна фабрика „Еловица“.
Първата фабрика за калъпи за обувки – 1918 г.
Първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г.
Първият тенискорт и ледена пързалка – 1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на фирма Финтекс.
Първата фабрика за кокс и деривати.
Първата фабрика за четки – 1925 г. Стефан П. Кедев. Фабриката произвежда всички видове четки: бояджийски, бръснарски, за рисуване, за коне, за обувки, индустриални валове, като качеството им конкурира успешно германското производство.
Първо в страната улично радиоозвучаване – 1946 г.
През 1954 г. радиотехниците Ив. Гатев и Т. Бочуков конструират първия портативен магнетофон в България.
Първата съвременна концертна зала – открита на 21 октомври 1962 г.
Този уеб-сайт използва бисквитки за подобряване на обслужването ви. Ние предполагаме, че няма проблем с това, но ако желаете можете да забраните бисквитките.ПриемамОще информация
Бисквитки
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are as essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.