Забележителности

Дом на хумора и сатирата

 

Габрово е известен по света и у нас с шегите за пестеливостта и находчивостта на габровеца. Своеобразен музей на тези черти на габровци се явява уникалния по своята същност „Дом на хумора и сатирата“. Определено това е едно място, което задължително трябва да посетите, идвайки в Габрово. А ако дойдете през третата седмица на май, когато традицонно се провеждат празниците на града, ще имате възможността да видите и карнавала на хумора, та дори и да участвате в него.

Сайт на Дом на хумора и сатирата.

Работно време
Лятно – от 1 април до 31 октомври:
09:00 – 18:00 ч. без почивен ден
Зимно – от 1 ноември до 31 март:
9:00 – 18:00 ч. с почивен ден – неделя

[google-map-v3 shortcodeid=“095a56623a“ width=“80%“ height=“350″ zoom=“16″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“ул. „Брянска“ 68 5306 Габрово{}country.png{}Дом на хумора и сатирата“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“

 

АЕК „Етър“ е музей на открито на възрожденска архитектура и занаяти от Габрово и околността. Интересното в този музей е, че всички съоръжения от експозицията са действащи, задвижвани от силата на водата и занаятчиите, в работилничките, работят по същия начин, както това е било правено през втората половина на XVIII и през XIX в. Като посетители в Етъра, попадате в едно живо селце, запазило архитектурата и занаятите на отминали времена. Идеята за изграждане на Етъра принадлежи на Лазар Донков.

Сайт на АEК „Етър“

Работно време:
лятно – от 1 май до 30 септември:
от 9.00 до 18.00 ч.
зимно – от 1 октомври до 30 април:
от 9.00 до 16.30 ч.

[google-map-v3 shortcodeid=“5df11e50ba“ width=“80%“ height=“350″ zoom=“16″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.804774, 25.348862{}arch.png{}Архитектурно-етнографски музей Етър, Габрово“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Соколски манастир

 

Соколски манастир „Успение Богородично“ е действащ смесен манастир на Българската православна църква, намиращ се близо до Габрово. Соколския манастир е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той пристига в родния си край от Троянския манастир придружен от йеромонах Агапий. На каменната тераса пред близката пещера те построили малка дървена църква, а през 1834 година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешния храм.

Телефони за връзка – +359 (0)66 801 763; +359 887 729 906

Соколският манастир предлага за нощувка различни по големина стаи със собствен или общ санитарен възел.

[google-map-v3 shortcodeid=“07e74ece44″ width=“80%“ height=“350″ zoom=“14″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.797419, 25.338211{}chapel-2.png{}Соколски манастир“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Национален музей на образованието

 

Националният музей на образованието е разположен в част от сградата на Априловската гимназия. Тя е основана като първото класно училище в България през 1835 г. от Васил Априлов. През 1872 г. прераства в гимназия, а от 1881 г. носи името на основателя си. Музея притежава над 175 000 документи, снимки и предмети, свързани с просветната дейност от X век до наши дни.

Повече информация можете да намерите на сайта на Национален музей на образованието.

Работно време
лятно – без почивен ден
от 8.00 до 18.00 часа
зимно – събота и неделя е със заявка
от 8.00 до 17.00 часа

[google-map-v3 shortcodeid=“a5d4fa2b6a“ width=“80%“ height=“350″ zoom=“16″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.870351, 25.316826{}childmuseum01.png{}Национална Априловска гимназия“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Архитектурно-исторически резерват „Боженци“

 

Село Боженците се намира на 15 км. от Габрово. Селото е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на Османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Легендата за село Боженците гласи, че то е създадено след турското нашествие в Търново. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците.

Сайт на АИР „Боженци“

[google-map-v3 shortcodeid=“fda429da39″ width=“80%“ height=“350″ zoom=“14″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.874853, 25.424379{}condominium.png{}Архитектурно-исторически резерват Боженци“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Дечковата къща

 

Построена през 1835 г. тази къща днес е една от най-добре запазените архитектурни забележителности на старо Габрово. Дечковата къща е музей, представящ градския бит в края на XIX и началото на XX век. Подредените в стаите на къщата автентични мебели, тъкани, завеси, картини, огледала, часовници, газени лампи, сребърни и кристални сервизи разказват за живота на градския елит от представената епоха. Голяма част от тези уникални експонати са дарени от стари габровски фамилии. Дечковата къща се намира в центъра на града на площад „10 юли“.

Работно време
от 9.00 до 17.00 часа
почивни дни: неделя и понеделник

[google-map-v3 shortcodeid=“6b566475b7″ width=“80%“ height=“350″ zoom=“17″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.873155, 25.320135{}downloadicon.png{}Дечкова къща“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Регионален исторически музей

 

„РИМ“ Габрово се помещава в бившата сграда на Българската народна банка. Масивната, многоетажна, барокова къща е построена през 1904 година от арх. Никола Лазаров, поръчана от сем. Хаджистойчеви. Преустроена за нуждите на музея. Музеят притежава в своите фондове богатство от близо 90 000 фондови единици. Богатите колекции на Регионален историческия музей включват експонати от епохата на палеолита, от късноантичната цивилизация по тези земи (IV – VI в. пр. н. е.), от Първата и Втората българска държава, от турското владичество, от Възраждането, от индустриалния подем на “Българския Манчестер” до наши дни.

Повече информация на сайта на музея.

Работно време
понеделник – петък:
9.00 – 17.00 ч.
безплатен ден за посещения:
всеки последен четвъртък от месеца
почивни дни: събота и неделя

[google-map-v3 shortcodeid=“5680f4841d“ width=“80%“ height=“350″ zoom=“17″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“ул. „Николаевска“ 10, Габрово{}palace-2.png{}Регионален исторически музей Габрово“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Крепост „Градище“

 

Руините на ранновизантийската крепост „Градище“ се намират на 3 km югоизточно от град Габрово. ”Пазителката на прохода” е издигната по време на Римската империя (4-6 век.) като част от провинция Долна Мизия, разполагаща се на територията между Дунав и Стара планина. Това било типично укрепено селище за онова време. Тя е била единствената крепост в този район на провинция Долна Мизия и поради това е имала важно значение по онова време – да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия от север. Населявана е и през българското средновековие, чак до падането под турско робство. При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км., главен вход, три от охранителните кули и 42 гъсто застроени жилищни сгради – помещения на гарнизона, охраняващ прохода. При тези проучвания били открити различни предмети от ежедневния живот и бит на хората по онова време, като стари монети и украшения. Днес те се съхраняват в историческият музей в Габрово.

[google-map-v3 shortcodeid=“ef5669f03b“ width=“80%“ height=“350″ zoom=“14″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.876643, 25.345948{}forest2.png{}Парк за отдих Градище|42.883100, 25.341357{}castle-2.png{}Крепост Градище“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]

 

Астрономическа обсерватория и планетариум

 

Астрономическа обсерватория и планетариум в Габрово се намира в живописния квартал „Петкова нива”, недалече от центъра на града. Единствена по рода си в централна България, астрономическата обсерватория и планетариум се посещава от много ученици, студенти, туристически групи. Организираните кръжоци, наблюдателни школи, дават възможност на учениците да извършват изследователска работа в най-ранна възраст, да участват в състезания, олимпиади, конференции. Във фоайето на обсерваторията и планетариума са експонирани фотографски снимки, карти, материали на астрономическа и космическа тематика.

Астрономическата обсерватория е оборудвана с телескоп „Celestron 14“, монтиран стационарно в наблюдателен павилион, рефрактор 100/1000 и телементори 63/840 на Carl Zeiss Jena /“Карл Цайс” – Иена, Германия/.

Звездната зала на габровския планетариум е с диаметър 8 метра и разполага с 50 места. Посредством проекционния апарат „Планетариум ZKP-2”, закупен от Carl Zeiss Jena и други допълнителни проектори на куполообразен екран се демонстрира вида на звездното небе и движенията на небесните тела.

Сайт за повече информация.

[google-map-v3 shortcodeid=“a60a390974″ width=“80%“ height=“350″ zoom=“16″ maptype=“hybrid“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“bg“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ enablegeolocationmarker=“false“ enablemarkerclustering=“false“ addmarkermashup=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.874040, 25.327864{}sunny.png{}Астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово“ bubbleautopan=“true“ distanceunits=“km“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]