• Социални медии

    RSS
    Follow by Email
    Facebook
    Google+
    https://www.zagabrovo.com/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8">
    Twitter
    SHARE

Забележителности

Дом на хумора и сатирата

 

дом на хумора и сатиратаГаброво е известен по света и у нас с шегите за пестеливостта и находчивостта на габровеца. Своеобразен музей на тези черти на габровци се явява уникалния по своята същност “Дом на хумора и сатирата”. Определено това е едно място, което задължително трябва да посетите, идвайки в Габрово. А ако дойдете през третата седмица на май, когато традицонно се провеждат празниците на града, ще имате възможността да видите и карнавала на хумора, та дори и да участвате в него.

Сайт на Дом на хумора и сатирата.

Работно време
Лятно – от 1 април до 31 октомври:
09:00 – 18:00 ч. без почивен ден
Зимно – от 1 ноември до 31 март:
9:00 – 18:00 ч. с почивен ден – неделя

 

Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”

 

Етър

Сакова къща, Архитектурно-етнографски комплекс Етър, Габрово

АЕК “Етър” е музей на открито на възрожденска архитектура и занаяти от Габрово и околността. Интересното в този музей е, че всички съоръжения от експозицията са действащи, задвижвани от силата на водата и занаятчиите, в работилничките, работят по същия начин, както това е било правено през втората половина на XVIII и през XIX в. Като посетители в Етъра, попадате в едно живо селце, запазило архитектурата и занаятите на отминали времена. Идеята за изграждане на Етъра принадлежи на Лазар Донков.

Сайт на АEК “Етър”

Работно време:
лятно – от 1 май до 30 септември:
от 9.00 до 18.00 ч.
зимно – от 1 октомври до 30 април:
от 9.00 до 16.30 ч.

 

Соколски манастир

 

Соколски манастир

Соколски манастир, Габрово

Соколски манастир „Успение Богородично“ е действащ смесен манастир на Българската православна църква, намиращ се близо до Габрово. Соколския манастир е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той пристига в родния си край от Троянския манастир придружен от йеромонах Агапий. На каменната тераса пред близката пещера те построили малка дървена църква, а през 1834 година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешния храм.

Телефони за връзка – +359 (0)66 801 763; +359 887 729 906

Соколският манастир предлага за нощувка различни по големина стаи със собствен или общ санитарен възел.

 

Национален музей на образованието

 

Априловска гимназия

Национална Априловска гимназия, Габрово

Националният музей на образованието е разположен в част от сградата на Априловската гимназия. Тя е основана като първото класно училище в България през 1835 г. от Васил Априлов. През 1872 г. прераства в гимназия, а от 1881 г. носи името на основателя си. Музея притежава над 175 000 документи, снимки и предмети, свързани с просветната дейност от X век до наши дни.

Повече информация можете да намерите на сайта на Национален музей на образованието.

Работно време
лятно – без почивен ден
от 8.00 до 18.00 часа
зимно – събота и неделя е със заявка
от 8.00 до 17.00 часа

 

Архитектурно-исторически резерват “Боженци”

 

Боженци

Архитектурно-исторически резерват Боженци

Село Боженците се намира на 15 км. от Габрово. Селото е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на Османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Легендата за село Боженците гласи, че то е създадено след турското нашествие в Търново. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците.

Сайт на АИР “Боженци”

 

Дечковата къща

 

Дечкова къща

Дечкова къща, Габрово

Построена през 1835 г. тази къща днес е една от най-добре запазените архитектурни забележителности на старо Габрово. Дечковата къща е музей, представящ градския бит в края на XIX и началото на XX век. Подредените в стаите на къщата автентични мебели, тъкани, завеси, картини, огледала, часовници, газени лампи, сребърни и кристални сервизи разказват за живота на градския елит от представената епоха. Голяма част от тези уникални експонати са дарени от стари габровски фамилии. Дечковата къща се намира в центъра на града на площад “10 юли”.

Работно време
от 9.00 до 17.00 часа
почивни дни: неделя и понеделник

 

Регионален исторически музей

 

Исторически музей

Регионален исторически музей Габрово

“РИМ” Габрово се помещава в бившата сграда на Българската народна банка. Масивната, многоетажна, барокова къща е построена през 1904 година от арх. Никола Лазаров, поръчана от сем. Хаджистойчеви. Преустроена за нуждите на музея. Музеят притежава в своите фондове богатство от близо 90 000 фондови единици. Богатите колекции на Регионален историческия музей включват експонати от епохата на палеолита, от късноантичната цивилизация по тези земи (IV – VI в. пр. н. е.), от Първата и Втората българска държава, от турското владичество, от Възраждането, от индустриалния подем на “Българския Манчестер” до наши дни.

Повече информация на сайта на музея.

Работно време
понеделник – петък:
9.00 – 17.00 ч.
безплатен ден за посещения:
всеки последен четвъртък от месеца
почивни дни: събота и неделя

 

Крепост “Градище”

 

Крепост Градище

Древноримска крепост Градище

Руините на ранновизантийската крепост „Градище“ се намират на 3 km югоизточно от град Габрово. ”Пазителката на прохода” е издигната по време на Римската империя (4-6 век.) като част от провинция Долна Мизия, разполагаща се на територията между Дунав и Стара планина. Това било типично укрепено селище за онова време. Тя е била единствената крепост в този район на провинция Долна Мизия и поради това е имала важно значение по онова време – да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия от север. Населявана е и през българското средновековие, чак до падането под турско робство. При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км., главен вход, три от охранителните кули и 42 гъсто застроени жилищни сгради – помещения на гарнизона, охраняващ прохода. При тези проучвания били открити различни предмети от ежедневния живот и бит на хората по онова време, като стари монети и украшения. Днес те се съхраняват в историческият музей в Габрово.

 

Астрономическа обсерватория и планетариум

 

Планетариум

Астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово

Астрономическа обсерватория и планетариум в Габрово се намира в живописния квартал „Петкова нива”, недалече от центъра на града. Единствена по рода си в централна България, астрономическата обсерватория и планетариум се посещава от много ученици, студенти, туристически групи. Организираните кръжоци, наблюдателни школи, дават възможност на учениците да извършват изследователска работа в най-ранна възраст, да участват в състезания, олимпиади, конференции. Във фоайето на обсерваторията и планетариума са експонирани фотографски снимки, карти, материали на астрономическа и космическа тематика.

Астрономическата обсерватория е оборудвана с телескоп “Celestron 14”, монтиран стационарно в наблюдателен павилион, рефрактор 100/1000 и телементори 63/840 на Carl Zeiss Jena /“Карл Цайс” – Иена, Германия/.

Звездната зала на габровския планетариум е с диаметър 8 метра и разполага с 50 места. Посредством проекционния апарат „Планетариум ZKP-2”, закупен от Carl Zeiss Jena и други допълнителни проектори на куполообразен екран се демонстрира вида на звездното небе и движенията на небесните тела.

Входни  такси  за   наблюдения с телескоп:
– ученици – 1.00 лв.
– възрастни – 2.00 лв.
Наблюденията се провеждат при ясно време, по предварителна заявка на
тел. 066/ 808 234, 0884 657 574 от 8.30 до 17.00 часа всеки работен ден.
Входни  такси  за лекция или програма в звездната зала:
– ученици – 1.50 лв.
– възрастни – 4 лв.
Посещения за групи не по-малко от 10 човека – по предварителна заявка на телефон 066/808 234,
0884 657 574 всеки работен ден от 08.30 часа до 17.00 часа.
Индивидуални посещения – 13.00 часа всеки работен ден.

Сайт за повече информация.

 

Comments are closed.