История на Габрово
Трайното настаняване на хора на днешната територия на Габрово започва в 12 век. От това време са останали основните пътища, публични места на църковни храмове, пазари, мостове, чешми, централния площад и училищата. Основната цел е да се създаде селище, което да охранява част от пътя през Шипченския проход. След завладяването от турците местното население запазва ангажимента си като пазачи на прохода (дервентджии). То не променя бита, религията, традициите от времето на Втората българска държава. Тук продължават да съществуват занаятите свързани с обработката на дърво, камък и метал, както и преписването на книги. Селището става поземлено владение на членове от султанския двор, така също пазачи и царски овчари, поради което са освободени от някои данъци и държавни задължения. Това го превръща в част от така наречената привилегирована рая. Този му статут е в основата то да нараства постепенно и постоянно от 98 семейства до 500 домакинства. В данъчните регистри от 1515 и 1545 години, габровци са описани, с преобладаващо среден ръст, кестеняви коси, мустаци и бради, бръснати глави. Особеностите са големия процент на получилите кривогледство, малкото жени, враждебните отношения със селищата от Севлиевския край. Габровци са добри ездачи, въоръжението им е с огнестрелно оръжие и най-вече бойни брадви. Освен това носят със себе си характерните за дервентжиите малки тъпани, къси дебели копия или шишове. Сред мъжките имена най-често се срещат такива взети от Православието (Иван, Петър), наследените от Търновското царство (Станимир, Мирослав), както и нови прякори (Сенадин, Шахин), определени от отглеждането на соколи и участието в еничарските корпуси.
През 1662 г. турският пътешественик Евлия Челеби описва едно нападение, което му устройват габровци и възмущението си от позицията на агата на хаса в защита на нападателите.
В края на 17 век започва промяната в поминъка на местното население, като от дервентджии те започват да стават занаятчии и пътуващи търговци (кираджии и кърджии). Запазените предмети и документални сведения показват едно нарастване състоянието на повечето местни жители, в резултат от което нараства лукса, особено в сватбеното облекло, накитите и конската амуниция. 1700 година в Габрово има развито златарство, последвано от производството на огнестрелно и хладно оръжия, но най-вече съдове и оръдия на труда от дърво, керамика и желязо. Продължава обработката на местни кожи и всички продукти от отглеждането на животни в планината – мляко, месо, червиш, вълна и други, но вече за пазара. Много от тези продукти, както и плодове и зеленчуци са основните в търговията с преминаващите по пътя, както и за хората от полските региони. Липсата на луксозни стоки и развитата монетна търговия водят до натрупване на свободни пари, които дават възможност на част от местните богаташи да се преместват в чужбина. Първоначално това е Влашко, където съществува по-голяма държавна самостоятелност и по-добри връзки със Западна Европа, а по-късно към Москва и най-вече Одеса, където габровци са едни от основателите му, като руски град.
Изключително трудни са годините свързани с кърджалийството 1786-1815. Настъпилото безвластие и хаос в държавата са свързани с опожаряването на Габрово през 1798 г. убийството на бащата на Васил Априлов и други местни първенци и довежда връщане с години назад, както и до създаване на исторически епос за жестокости , който се запазва с векове. При възстановяването си 1800 и следващите години селището добива един типичен облик на балкански градец, който се запазва до 1929 г.
Последват десетилетия успешни години, особено в производството на гайтан, коприна и ножове за ежедневието. Габрово става производствен и търговски център на коприна, кожи, особено гайтан, дървени съдове и разнообразни произведения на грънчарството. Повишава се дела на обработените кожи. Селището заема едно от челните места в системата от търговски връзки на българските селища. Продължава традицията в посещенията на Божи гроб и най-известните български и гръцки манастири. Принадлежността към православното християнство и православен свят се изразява и в поддръжката на манастири, метоси и църкви, помощ при изграждането и ремонта на храмове, както и в мъченичество за христовата вяра (Дамаскин, Онуфрий, Лазар).
В отношенията с турската власт се запазва едно равновесие на отдалеченото зачитане. След битката на местните хора с Капудан Хюсеин паша през 1798 г., следват престоите на руски войски 1810 и 1828 години, Кримската война 1854-56, въстанието на дядо Никола, както и събитията около Априлското въстание 1876. От 1860 година селището е обявено за град, като завършек на административната реформа в турската държава.
1877 година, когато започва руско-турската война, съдбата отрежда на Габрово да бъде един от българските градове, където военните действия са едни от най-важните. Габровци участват масово в опълченските дружини, поправката на пътищата, охраната на позициите, помощ за бойците на Шипка, ранените и бежанците от южните български земи и всички съпътстващи ги събития ,включително охраната на пленените турци. В града престояват и преминават хора, които надвишават няколкократно неговото население, от където пламват епидемии, но се набират и пари, които стават основата за последвалото развитие на машинното производство и фабриките.
Със създаването на българската държава, Габрово става част от общия процес по приобщаването ѝ към европейската култура. Забогателите габровци развиват модерно производство, търговска верига от складове и магазини в страната и Турция, изпращат синовете си на обучение, което да подобри производството и търговията.
Младежите и останалите опълченци са най-активните по време на сръбско-българската война (1885), обявяване на Съединението и Независимостта (1908). Участието им е оценено от държавата и много от тях получават ордени и медали за участие в руско-турската война, сръбско-българската и в чест на Независимостта.
Висока оценка получават габровци за представените си произведения на първото пловдивско изложение 1892 г., получавайки 4 златни медала и грамоти за текстил, най-добрия павилион на “Калпазанов”, модел на парна машина и велосипеди, изработени от дърво.
В периода до Балканските войни габровските фабрики дават основание на чужденци и българи да определят Габрово, като “Българският Манчестър”. Градът става център на текстилната и кожарската индустрии в България. Най-известните индустриалци от това време са Иван Колчев Калпазанов, Иван и Никола Марокинджиеви, Васил Карагьозов, Добри и Йонко Калпазанови, Никола Конкилев, Цанко и Петър Хаджистойчеви и други. Техните успехи и благотворителна дейност са отличени с ордени за гражданска заслуга.
Десетки габровци вземат участие в Балканските и Първа световна войни, за което са наградени. След военния период се характеризира с нов подем в развитието на промишлеността, като Габрово е на първо място сред селищата по концентрация на фабрики. Най-известното име на предприемач и благодетел е това на Пенчо Семов, един от най-богатите българи, който има пряко участие в намаление контрибуциите на държавата след войната. Местните индустриалци имат основно участие в създаването на технически кадри в областта на финансите, текстила, машиностроенето и корабостроенето. Освен в областта на индустрията, габровци участват в развитието на българската архитектура, философия, военно и учебно дело, история на българската църква, библиотекознанието, музиката и изобразителното изкуство. Някои от имената са на Иван Гюзелев, Райчо Каролев, Никола Михов, Христо Цокев, Емануил Манолов, Тодор Боров, Христо Енев, Лазар Паяков, Илия Кожухаров и др.
По време на Втората световна война няколко габровци се отличават като пилоти в защита на българската столица, по късно мнозина получават отличия за участие в боевете в Югославия и Унгария.
Превратът от 1944 г. предизвиква промяна в демократичния начин на живот на габровци и застой в развитието на промишлеността, особено в периода 1947-1959 г., въпреки че тук са едни от първите герои на труда и многомашинници на страната. Със създаването на габровски окръг и особено след 1962 г., градът отново става един от промишлените центрове на страната. Едновременно с традициите в текстилната, кожарската, машиностроителната, барутната, кожарската индустрии се създават телферостроене, точно машиностроене, електропромишленост. Появява се подготовката на кадри с висше инженерно образование и последващото им развитие в заводските бази и центрове. Кризата настъпва около 1986 г.
След 1989 г. отново настъпва преструктуриране и смяна на собствеността в резултат от което се появяват предприятия с високо-технологични производства и автоматизирана съоръженост. Обществото се доближава до европейски модел на демократизация, което се отразява и на създаването на свободен пазар.
Източник РИМ Габрово.